Архитектура,
първи курс, втори семестър
**************************************************************
ЗАДАНИЕ ЗА ПЪРВИ ПРОЕКТ ПО АРХИТЕКТУРА
**************************************************************
>Какво да е заданието на първия архитектурен проект с който студентите от УАСГ да се "сблъскат"?
>Сега е моментът в който могат да бъдат правени предложения за задания.
>Всички които са минали през системата на университета , предполагам, че имат мнение по въпроса.
>Тези които са имали възможност да учат или преподават в чуждестранни университети биха могли също да споделят опита си,
>благодаря
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
29 коментара:
може да си помислим и по въпроса какъв да не бъде.
дали е добре да е нещо стандартно и добре познато или да е отдалечено от реалността. Например да няма фиксирана функция и само се упражни отношението към пространства и обеми, или да се изучават конструктивни модели - както правехме, но много абстрактно в моделирането с клечки и конци или други елементарни изходни материали...
Или точно обратното да се експериментира с "въплъщенията на дадена функция...
А може да не толкова абстрактно.
Винаги съм си мислила, че подходът да се почва със цяла сграда още в първия проект е въобще грешен.Може би е по-естествено първата задача да е съвсем конкретен малък интериор, още по-добре да е на вече съществуващо пространство, което студентите да могат да видят и осмислят...
>Според мен задачката трябва да бъде достатъчно опростена за да има време да се фокусира вниманието на студентите И преподавателите върху процеса и методиката на изработване, а не върху кенефни и кухненски проблеми!
>В крайна сметка не се учи 5-6 години за техници по архитектура с много добри визуализаторски способности...
>В тази връзка съм съгласен с златната хлебарка, че заданието трябва да включва достатъчна абстрактност и свобода ....
>Дори си мисля, че по-ценно е не да се тръгне от 5-6 разлилчни задачи измежду които да могат да избират судентите, а напротив-
една обща задача, достатъчно свободно поставена, за да може в процеса на работа да се получат различни посоки на развитие, различни методи,
различни решения дори..
Като начало - много е трудно да си "от другата страна на бариерата", така, че дерзай...
А сега на въпроса конкретно - принципно можеш да избереш между това да научиш студентите на нещо готово(от собствения си/нечий друг опит); или да им покажеш някакъв път (твоя), за да стигнат сами до готовия извод/до нещо свое; или още по-добре да ги стимулираш сами да градят и избират собствени пътища към собствени изводи.
А една градация на горните дали ще свърши работа?
В методологията е нужен опит, но не забравяй и късмета на начинаещия -tabula raza може да се окаже по-решаващ дори :)
На добър път!
Т, а между другото, за кой предмет става дума?
terrarossa
След кратко събеседване с brumbar относно предмета - павильон изглежда най-подходящо и достатъчно абстракно.
със сигурност задачата НЕ трябва да е сграда, в която да мислите къде трябва да е кенефа и дали да покрива целия калкан както било написано в някаква си наредба 5 (тогава). хубаво е, както казва Хлебарката, да има съществуващ терен, но адски обобщен - само обеми и пространства. Примерно - може да е градоустройство на площад или фоайето на УАСГ, или шибания атриум, който е крайно време някой да реши какво да прави
В тази дадена среда да се постави даден обем с определени характеристики (цветове, фактури, материали) по дадено задание.
функционалните проблеми не е нужно да бъдат застъпвани на такова ниво. във 2,3 курс така и така се почват едни функционални схеми на банки, хотели, и т.н., от които няма как да се избяга. на мен като архитект ми липсват способността да моделирам форми, а
именно това качество е редно според мен да се стимулира в 1 курс. другото е максимално съобразяване със средата.
малко по-късно бих написал примерно задание по онези подточки :-)
иначе ми се струва и че формата на уъркшоп също е подходяща, вместо самостоятелен проект - за да се изградят начин на мислене, подход - да видят и един преподавател как мисли - най-добре няколко преподавателя
Благодаря ви много приятели, всички коментари са безкрайно полезни. Наистина се убеждавам, че павилион е много "вярна" задача. Помогнете обаче, трябва да се обмисли все пак как точно да се зададе функцията му. Ако оставим това на студентите се опасявам че няма да се получи много удачно; Спомням си, че студентите от випуска преди нас бяха правили павилион зададен наистина интересно: например на светлината и водата, на огъня и на тъмнината, на въздуха и на още нещо. Помагайте моля ви; Другото което се убеждавам, че може да сполучи като задание, би била наистина една малка жилищна сграда - едно общо пространство дневна, кухня, трапезария; една спалня; една баня; входно преддверие.
Павилионът е благодатна тема за проекта, защото
> предразполага към работа с по-абстрактно пространство
> павилионът е някаква пресечна точка между медиа, хора и архитектура, предразполага да се научат да се изразяват по-емоционално,
> да се направи по-лесно връзката устройство-архитектура-конструкция-интериор,
> не ги хвърля в някакви функционални дилеми още от началото, както Павел казва след това така или иначе ще се занимават с всякакви функции в следващите си проекти по катедри.
> задачата би могла да се разбие на
няколко малки подзадачи и да се "стегне" работата по-ритмично, с междинни предавания итн..
> Темата за павилионите тепърва ще
бъде актуална в България, навсякъде
по света има вече павилиони на водата, земята, въздуха, слънцето, екологията, децата, щастието, нещастието, красотата, Стартрек и куклата барби...май се поувлякох:))
именно именно - темите!!! първата 'подзадача' трябва да е проучване на темите и по концептуален път избиране на най-подходящата в дискусия цялата група - така и студентите ще се чувстват участвали в избора на темата и няма да го има чувството, че "как да го еба да направя магазин за домашни любимци в Княжево??"
тошко, brumbar и златната... , направо с този постинг внасяте революция в УАСГ. поздравления!
Оказва се че в проектантските задачи във втори семестър на първи курс има вътрешно противоречие, съдържанието, с което обикновено се задават, се оказва сериозна пречка към осъществяване на една от основните цели – изграждането на добър обемно- пространствен образ; С един колега пуснахме темата за това, какво да бъде заданието за този семестър, в един blog, от разпалените и ангажирани коментари в който се достигна до следните изводи: функцията, която се подава да бъде максимално опростена. Основната цел на този проект да бъде развитие на начина на мислене и на естетическите възгледи и композиционните способности на студента; Сградата да бъде конкретно поместена, с цел изграждане на отношение към съществуващото в средата. Да се правят междинни представяния на проекта през семестъра, на 5, 10 и 14 седмица от семестъра например (с всички изискуеми материали включително задължителен макет) по аналогия с почти всички чуждестранни университети, като мотивът за това е не просто тормозене на студентите, а фактът, че истинско развитие и надграждане на проекта може да се получава само когато той бива представян в някаква условна „крайна” форма, през определен период от време, а не само под формата на условна словесна реалност.
В контекста на това почти всички мнения клонят към това сградата да бъде определена като „павилион”, в началото имаше несясноти около него, да бъде ли зададена функция за павилиона и ако да, каква да бъде тя, да бъдат ли оставени студентите сами да я изберат; прокраднаха се идеи за „Павилион за биеналето във Венеция”, но счетохме че това ще затрудни прекалено много студентите. Като добри примери мога да посоча задачите на първокурсниците които бяха получили сполучливи задания за павилиони на: светлината и водата, въздуха и мрака, огъня и . . . не помня точно какво на випуска преди нашия и още едно задание – за изложбен павилион на един от випуските след нашия;
Павилионът се оказва благодатна тема, защото:
- предполага работа с абстрактни категории, които ще формират идеите за пространството
- дава възможност на студента да опита да се изрази емоционално
- не поставя пред студентите сериозни функционални дилеми, които в следващите курсове на обучение така или иначе са сериозно застъпени.
- темата за павилионите е напълно актуална
Като резултат от изложеното по горе предлагаме:
Проектантската задача на първи курс, втори семестър да бъде павилион по избор, между четири абстрактни категории: на ЩАСТИЕТО, на САМОТАТА, на РАЗЛИЧИЯТА и на ЗАБЛУДАТА.
Смятам това да е текста, който да дам на арх. Михов. Очаквам корекции.
Първата ми забележка, Тодор,
е, че реалната среда "спича" мисълта, увеличава трудността на задачата увеличавайки степените на свобода.Затова първоначално би могло да не им се натоварва мисълта с реален терен, за да може да се концентрират върху теоритичната си постановка, концепции и така нататък. Ще споделя с вас опита ми от Франция, работата по учебен проект в 4 курс :
>>Там наистина имаше междинни предавания, но самите задачи бяха организирани в градация, като всяка си имаше цел и беше встъпление към следващата.
>>Примерът:
Проект за редови къщи:
1задача- макет в мащаб 1:50 на вече построена редова къща от някой (световно) известен архитект.Целта беше да се анализират проблемите , които стоят пред редовите къщи - максимум комфорт / мин. площ, да се вникне в мащаба на пространствата във въпросната единица от редовите къщи.
2задача-универсална редова къща, върху абстрактен терен(без никакви параметри) единственото условие е програмата и двете "слепи" фасади. Целта на задачата е студентите да организират функционално пространството и да работят върху контактните зони на къщата с околната среда, степенуване публично-лично пространство, е и идея за фасада..
3задача - върху абстрактен терен със следните параметри - улици, север, гледка, налично застрояване (само като контур), пешеходни подходи. Пробват се различни подходи за застрояване, като се стремят към оптимално запълване, нито рехаво, нито много интензивно, предварително преподавателите са решили задачата и знаят колко м2 могат да се получат и така нататък. Всички са концентрирани върху композирането върху терена и самите къщи.
4задача: Студентите се завеждат на едно островче на Сена и им се показва реалния терен на задачата, който е в устройствен контекст и всички трудности, които произхождат от реалното местоположение. Имотните граници нямат нищо общо с предните задачи, тоест комплекса от редови къщи се прави отначало за конкретното място. То е еднакво за всички за да може да се сравняват помежду си.
>>>> That is all folks!
>> и на края: почти всяка седмица нещо по проекта се предаваше, корекциите се правеха публично - всеки си залепя разпечатаните чаршафи по стените и се минава и се коментират и оценяват, ръчни скици никой не признава - от самото начало идеите се представят представително, не на хвърчащи листчета.
2
Тодор ,
една молба - след всеки коментар, който променя предложението за задание, публикувай пак целия текст, както по-горе си направил, за да може лесно да се виждат разликите и цялостната идея.
Благодаря
С две ръце съм за 'междинните представяния', а не едно набиране накрая на семестъра.
brumbar споделя ценнен френски опит...
за мен от "френската школа" най-интересния момент е че започват с есе, идея, приказка ако щете, за сградата, която е ядрото и на архитектурната концепция после...
По втората тема (за къщата):
http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=766479
при французите пак е интересно :)))
Ето още едно предложение- този път за малък интериорен проект:
http://www.aisslinger.de/loftcube/index.html
(бях разработила серия модулни къщи с обзавеждане по наверемето интериор и когато видях, loftcube ми стана приятно, чe мислили сходно с арх. Айслингер :)))
А универсалната идея за абстрактен проект според мен е студентите да проектират къща за себе си, собствената си къща :)))
Спомням си, че бях разочарована от падналата ми се задача "редови къщи" в първия проект по жилищни, защото всъщност интуитивно исках да проектирам "моята мечтана" Къща :)
И досега проектирам къщи хора за други хора и за НЕЯ все не остава време :(,
(въпреки, че Я пазя още някъде в главата си),
а и ако намесим реалности от сорта "пари", "терен" и "време", май почти съм Я изгубила вече...
Така, че това е момента да се пробва.
т.е. brumbar предлага да има развитие на задачата през семестъра, доколкото разбирам. това значи заданието да се 'обогатява' и усложнява на всеки 3-4 седмици.
усещам няколко плюса в този метод:
+ ще има процес на проектиране и развитие на мисълта, които хем всеки студент ще мине, хем ще има свободата да прояви своите идеи във всеки етап
+ динамиката в задачите на 3-4седмици е доста по-интересна и интригуваща, може да се и окаже по-продуктивна. в общия случай, когато правиш един проект за един семестър, има момент на разтегляне на задачата, размиване на идеите и доста отдалечаване от първоначалния 'ентусиазъм' от проектирането.
+ присъствието през целия семестър ще стане някакси естествено задължително по простата причина, че всеки ще е ТРЯБВА да присъства на междинните обсъждания и да знае допълнителното, ново задание след всяко едно от тях. така ще е задължен и да мобилизира мисълта си в нова посока 4-5 пъти през семстъра. няма да го има момента цял семестър да не стъпиш и да си направиш проекта за последната седмица. тошко, в този случай и ти трябва да се покажеш твърд и наистина да даваш заверка само при присъствие (и участие) на абсолютно всички етапи от проекта.
и последно съм абсолютно съгласен с представителността на всеки един етап и междинните, групови обсъждания. така ще се следи развитието на всяка една идея, което в сегашната разработка на проекти е доста невъзможно.
в тази връзка доц кадинов едно време ни разкаваше как задание за студентски проект именно във франция представлява: 1 част - 'проект за перфектната къща?' 2 част - 'проект за най-ужасната къща'
Мисля, че аз съм "най-пресната" студентка- в момента съм трети курс и като такава доста добре си спомням с какви проблеми се сблъсквах всичките години до момента.
Като начало ще започна с реплика на Борето Сакъзов, който в първи курс пристигна стабилно почерпен: "Вижте какво, аз нямам интерес да ви уча на каквото и да е, защото след 5 години вие ще завършите, ще станете няк'ви си по общините и ще ми режете проектите, за да ми вземете хляба от ръцете, а даже няма да знаете как се държи линеал."
Според мен доброто обучение започва с добрия преподавател, но тъй като това не е тема на разговора, няма да го засягам.
Когато аз трябваше да правя проект за пръв път ни дадоха някаква къща, която беше скицирана много общо и ние трябваше да я пречертаем. Къщата беше с доста сложен дървен скатен покрив и общо взето половината колеги се оплетохме като пилета в кълчища, борехме се с проблеми, за решаването на които нямахме знанията и уменията. Единствената полза беше, че се научихме да работим с рапидограф и бееегло, ама наистина много бегло, разбрахме как трябва да изглежда идейния проект.
По-късно се сблъскахме и с друг проблем- създаването на перспектива и макет на къща с четирискатен покрив. Правенето на перспектива се оказа наистина интересно, но веднага ще отбележа, че правенето на макет беше пълна загуба на време. Не за друго, но ние, студентите, не знаехме как се прави макет, как трябва да бъде предтсавен, какво да има, какво да няма и може би и заради преподавателите, с които работехме, не осъществихме правилния диалог и аз до ден днешен не съм добре с макетите, защото не ми идва отвътре да ги правя(ако имах знанията, пак нямаше да ми идва отвътре, но поне щяха да изглеждат добре).
Според мен проектите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да минават на етапи, но не тип клаузури, а по-скоро общи разглеждания, защото така се сравняват идеите и решенията. Мисля, че идеята една сграда да има тематика е колкото хубава, толкова и лоша. Ето ги и съображенията ми- в началото, ние, студентите, доста хвърчим в небето, мислим се за страшно велики и всяка драсната черта на листа за нас е гениална. Затова една тематика би хвърлила студента в дълбок формализъм и никакви по-конкретни идеи. От друга страна добре зададената тема, понякога и задаването на конкретни материали(ама не от сорта на дървен скелет/стоманен скелет) ами по-скоро Дърво, метал, корк, стъкло и т.н. ще накара студентите да се раровят из интернет, да разгледат проекти, да видят идеи, които да ги вдъхновят към конкретни решения.
Категорично съм против задаването на терен толкова рано, защото терена наистина"спъва" мисленето. Мисля, че поне в началото студентите трябва да имат свободата да пресъздадат мечтите си, представите си за красиво без да бъдат спъвани от неща като "макет" и "перспектива", без да им бива вменявано кое е красиво и кое-грозно, защото това са твърде субективни гледни точки.
Като цяло, обаче, съм напълно съгласна, че във всеки един етап трябва да има създаване и игра повече с формата, отколкото с функцията.
котенца, прятно мъркате, ама неграмотно и звучите като кокошкарник. изключително много съжелявам, че ви равалям концептуалния тон. и стига някой ви е бласкал, бутал, спирал и спъвал. леко да не ви се завие свят.
Предлагам конкретна тема за първи курсов проект: СВЕТЪЛ ДОМ ЗА ЛЕЛЯ БЕРТА, която наследи ПЕЩЕРА и 10 000 лева. Струва си преподавателите да помислят предварително за изходен набор от материали /които ще насочат към някаква конструкция и ще дадат решение на проблема с 10 000 лв./;да подадат някакво конкретно пещерно петно и кратка характеристика на личността на леля Берта. След анализ на изходните данни, градивно и на етапи студентите да стигнат до основната цел на задачата - да пресъздадат чрез пещерата на Берта ДОМ и СВЕТЛО. С повечко макети, опити и варианти, повече работа в екип, и по-чести конферанси подобно на художниците. Защото със сигурност най-важната част от работата по един проект трябва да са изследваниятя и проучването на възможностите.
След първия си проект студентът трябва да остане с усещането, че правенето на архитектура е решаване на комплексна задача - СЪТВОРЯВАНЕ НА ИДЕЯ, обвързване на абстрактна мисъл с конкретна група хора, място и материал.
Ако се случи така, че тоя импулс се реализира, наистина няма да заверявам на някой с недопустим брой отсъствия!
Оказва се, че в проектантските задачи във втори семестър на първи курс има вътрешно противоречие, съдържанието, с което обикновено се задават, се превръща в сериозна пречка към осъществяване на една от основните им цели – изграждането на добър обемно-пространствен образ; С един колега /арх. Делчо Делчев/ пуснахме темата за това, какво да бъде заданието за този семестър, в един blog, от разпалените и ангажирани коментари в който, се достигна до следните изводи: функцията, която се подава да бъде максимално опростена. Основната цел на този проект да бъде развитие на начина на мислене и на естетическите възгледи и композиционните способности на студента; Сградата да бъде конкретно поместена, но едва в по късен етап на проекта (първата част на проекта може да бъде проектиране на перфектна сграда от такъв тип, без конкретна ситуация, и чак след първото обсъждане да се даде конкретна ситуация на студентите с цел изграждане на отношение към съществуващото обкръжение). Да се правят междинни представяния на проекта през семестъра, на 4, 8, 12 и 14 седмица например (с всички изискуеми материали (изчертани) включително задължителен макет) по аналогия с почти всички чуждестранни университети, като мотивът за това е не просто тормозене на студентите, а фактът, че истинско развитие и надграждане на проекта може да се получава само когато той бива представян в някаква условна „крайна” форма, през определен период от време, а не само под формата на условна словесна реалност. Би било удачно тези междинни представяния да се оценяват, и да се включват процентно към крайното образуване на семестриалната оценка;
В този контекст почти всички мнения клонят към това, сградата да бъде определена като „павилион”, в началото се появиха неясноти около него, да бъде ли зададена функция за павилиона и ако да, каква да бъде тя, да бъдат ли оставени студентите сами да я изберат; прокраднаха се идеи за „Павилион за биеналето във Венеция”, но най-вероятно това би затруднило прекалено много студентите. Като добри примери могат да бъдат посочени задачите на първокурсниците, които бяха получили сполучливи задания за павилиони на: светлината и водата, въздуха и мрака, огъня и . . . не помня точно какво на випуска преди нашия и още едно задание – за изложбен павилион на един от випуските след нашия;
Павилионът се оказва благодатна тема, защото:
- предполага работа с абстрактни категории, които ще формират идеите за пространството
- дава възможност на студента да опита да се изрази емоционално
- не поставя пред студентите сериозни функционални дилеми, които в следващите курсове на обучение така или иначе са сериозно застъпени.
- темата за павилионите е напълно актуална
Като резултат от изложеното по горе предлагаме:
Проектантската задача на първи курс, втори семестър да бъде павилион по избор, между четири абстрактни категории: на ЩАСТИЕТО, на САМОТАТА, на РАЗЛИЧИЯТА и на ЗАБЛУДАТА.
Ако представените аргументи изглеждат разумни, в последствие би било възможно подробно структуриране на задачата. /много смислено изглежда тя да започва с нещо като есе, в което да се опише това, което ще трябва да бъде създадено, защото така ще се формира посока на разсъждение, т.е. проектът ще се превърне не в проект по принцип, а в проект с цели/
Предимства при развиването на проекта поетапно:
+ динамиката в задачите на 3-4седмици би била доста по-интересна и интригуваща, вероятно е да се окаже и по-продуктивна; в общия случай, когато се прави един проект за един семестър, има момент на разтегляне на задачата, размиване на идеите и доста отдалечаване от първоначалния 'ентусиазъм' от проектирането.
+ присъствието през целия семестър ще стане по естествен път, поради простата причина, че всеки ще трябва да присъства на междинните обсъждания и да знае допълнителното, ново задание след всяко едно от тях; така ще е задължен и да мобилизира мисълта си в нова посока 4-5 пъти през семстъра.
Като завършек на това предложение, следва да се отбележи, че катедра “История и теория на архитектурата” винаги е била много напредничава; Надяваме се този път да не бъде изключение.
Т. Атанасов
в коментарите се включиха:
арх. Делчо Делчев, арх. Павел Янчев, арх. Августина Велева, арх. Радосвета Кирова арх. Анна Калинова, арх. Ива Делова,
арх. Ирина Стоева, Кристина Пейчева
абе ееей, може ли да не ми кажете, че с вас пиша през цялото време... делчо, августина, ива, ирина хахахаха, само роси я познах. а аз пиша прочувствени постове по повод образованието хахахаха
В понеделник съм на заверка, тогава се уговорих с арх. Михов да му дам предложението; Стискайте палци.
Павка, Ива и Ира не са писали във форума, поне за сега, тях ги вклщчвам в брейнсторминга на място - т.е. в офиса
Незнам, дали е добре това да стане тук, може и при по-подробното развитие на заданието, но е добре да се обмисли и формулира начинът по който ще се провеждат корекциите по проекта.
Между другото , ако ще публикуваш имената на участниците във форума по темата, може би е добре да ги запиташ, ей-така от куртоазия, да няма сърдити, а може и само с псевдонимите, или имена, но по азбучен ред.
По-важното е арх. Михов да се навие!
Togoр,
Как се развива диалога с арх. Михов?
Разкажи!
Предадох му нещата; уговорката е да се обади; надявам се искрено да стане. За сега е това.
до aninimna... БРАВО ЗА МНЕНИЕТО. това е наистина добро предложение - право в целта. за жалост всички други мнения тук са просто струпване на клишета в нещо като текст. срещу клишетата не се бори с клишета... всички концептуалисти на оръжие /ама клишетата дето сте ги кльопали във виас ги оставете в къщи/ - ох, смешно ми стана.
и пак браво за предложението с леля берта...поне излезна нещо свежо от куция монологичен блог.
тру-то,
И на мен коментарът на анинимна ми е най-свеж, а ако и ти се беше включила с нещо повече от заяждане, може би дискусията, а и самият блог би се превърнал в нещо по-добро!
Очаквам твоите идеи, предложения..
Сигурен съм, че има какво да покажеш извън анонимните си бележки.
Тъй като преди време дадох обещание на Делчо, че ще завършим започнатото все някак - време е да обявя резултата, макар той да не е никак вдъхновяващ и макар да го правя с огромно (15 седмично) закъснение: Заданието за втория семестър, който вече приключва не беше онова, за което се трудихме. Възможно е да има две причини:
- да са сметнали задачата за твърде лесна (защото се оказа че програмата е променена и че през летния семестър Основи на АП имат само студентите от втори курс)
- просто да са я отхвърлили по неясни за мен причини
Е това е.
поздрави: Тодoр
Публикуване на коментар