LELKA-PANELKA

Europe > Balkans > Bulgaria > Sofia > suburbs


Мотиви за проекта:
1. Гголяма част от населението на град София живее в панелни комплекси. >> история и общи приказки > > + и – на панелките
2. Градската среда в панелните комплекси е занемарена (причини>>>
>> причина собственост на земята
>> причина народопсихология
>> причина замисъл на комплексите
>>

3. Нужда от децентрализиране на културния живот на града. Създаване на устойчива градска среда , урбанистични и социологични концепции , сценарии за развитие на крайните квартали, проблемни карти и стратегии.....Нужда на квартала да се развива вътре в себе си, да се стреми към облик , който да създава интерес за самите обитатели, превръщането му от спалня на средната класа, в високо класна среда за 24 часово обитаване , симбиоза между град-природа-човек.
4. Панелните комплекси са даденост, заедно с всичките си недостатъци, те предоставят качество на обитаване, което масовото ново жилищно строителство все още не успява да реализира . Функционални разпределения, добро устройствено планиране, достатъчно място и въздух .
5. Градската среда е важен фактор за изграждане на характера на човек, отношението му към общото, комуната, обществото, респект към труда на останалите, респект към благата и природата, екосъзнание, както и естетически възгледи, отношение към детайлите и красивите неща. Промяната на градската среда се отразява осезаемо върху перцепциите на индивидите към света като цяло, подобрява отношенията вътре в стадото и еволюира гражданското самосъзнание. Малка , но ясно видима и възприета промяна на градската среда с качествени и естетически измерения, би се завърнала като бумеранг и с нарастваща сила , импулси, би допринесла за по-съществени и цялостни подобрения.
6. Средностатистическия, средноинтелегентния човек няма и не би могъл да има същото отношение и интерес към проблемите на архитектурата и градската среда, както професионалиста. Това не е и необходимо. Това което би могло да се промени, да ориентира „потребителите на средата” , е създаването на репери и инструменти, които да помогнат на обикновенния човек да изгради в себе си осъзнато отношение към средата, да може да избира чрез повече познание и информация, да осъзнае възможностите за избор и отговорностите които има като ползвател на града. Единствено създаването на мост между човек – среда – естетика, би било качествено развитие на обществото в отношението му към заобикалящата го среда.
7. По естетически параметри, панелните сгради и тяхната среда са много по-близо до съвременната европейска и световна архитектурна практика, отколкото предприемаческите жилищни сгради от последните 15 години. Строгата функционалност и единен архитектурен образ , предоставят много повече перспективи за развитие в функционален и естетически план на средата , отколкото плътнозастроените нови жилищни квартали.
8. >>>>>
9. >>>>>


За да се избегне абстрактното и сухо, теоритично разработване на идеята, за пример на панелен комплекс ще се приеме жк Дружба 2 . Характерно за този комплекс е доброто планиране, оригинален облик, който е запазен в голяма степен, наличие на граждански интерес към по-добро развитие, граждански организации, единични примери за „вмешателство” и подобряване на средата, градинки, детски площадки.
Кои са местата , обектите и начините за въздействие „отгоре” върху средата на панелните комплекси.

>>>>Най-впечатляващото в панелния комплекс е празнотата, празно пространство, което отличава градската структура от изграждащите се в момента нови жилищни квартали, където уплътняването изключва усещането за „въздух”. Има я дистанцията, ясно обозрима, съпоставена на огромните бетонни структури, въздействащи не толкоз с размерите си , колкото с монотонността си.
Бъдейки едно от най-големите предимства на панелните комплекси, празното може да играе ролята на най-важния за градската среда елемент, който може да се подчертава където е необходимо , да се отнема от него , да му се променя мащаба , визуално и физически, там където е необходимо и целесъобразно.


>>>>Покривите на панелните сгради са плоски. Това е една „функционална” равнина, която търпи вмешателство и би могла да бъде ключа към работещи механизми за самофинансиране на инициативи , симбиози за развитие на средата. Жителите биха могли да продават въздуха над блока, където с помоща на леки и съвременни конструктивни решения да намерят място за живеене нови обитатели, а заедно с това да се реконструира сградата и да се отстранят някои дефекти, енергийно ефиктивност ала-бала.

>>>>Зелените площи. В комплексите са предвидени достатъчно свободни и зелени площи, които при добро стопанисване биха били чудесни градини, игрища, алеи, паркове, защо не и открити изложбени площи?

>>>> Инфраструктура. Недостатъчно развита, макар и съществуваща. Тротоарите са асвалтирани, вместо павирани, места за буклук, кошчета, осветление, табели и означения, чешми, кучешки територии и тоалетни.

>>>> Трафопостове. До всяка заключена панелна структура има изградена панелна сграда за трансформаторите на електропреносната мрежа. Едни инсталационни кутии които ритмично и осезаемо присъстват с петте си фасади в градската среда.















http://stroitelstvo.etaligent.net/show.php?storyid=408389